Would е един от най-популярните модални глаголи. Използваме го в непряка реч, страдателен залог или такива изрази като: would you mind, would you rather, would you like to и много други, които ще обсъдим на свой ред в този текст.
Какво означава would?
Ха! Няма прост отговор на този прост въпрос!
Свикнали сме да учим думи и често на тестовете трябва да напишем превода им на български език. Въпреки това, в много случаи, въпросът не е толкова прост – или нямат точен еквивалент на български, или имат много значения, особено ако се появяват в цели фрази.
Определено такава дума е модалният глагол would.
Ако отворите някой английски речник¹,²,³ ще видите дълъг списък със значения на тази дума. В този текст ще обсъдим подробно техните 9 категории, от най-простите и най-популярните до все по-напреднали приложения, така че да знаете какво точно означава would като дума в английските изречения, които чувате и да се надявам да говорите без никаква езикова бариера!
1.Would you like to…?
Една от най-основните английски фрази е учтивото запитване would you like to последвано от глагол в инфинитив, т.е. в основната си форма:
- Would you like to dance with me?
(Искаш ли да танцуваш с мен?)
Можем да отговорим на това с пълно изречение:
- Yes, I would like to dance with you.
(Да, бих искала да танцувам с теб.)
Въпреки че много често, особено при говорене, дългото would ще съкратим до кратката буква d след апостроф:
- Yes, I’d love to dance with you!
(Да, много ще се радвам да танцувам с теб!)
По този начин можем да поръчаме и нещо, например в ресторант:
- I’d like fish and chips, please.
(Ще помоля за риба [w panierce] с чипс.)
Любов и ненавист
Както отбелязахте може би в един от предишните примери, след would не е непременно да има like, може да бъде и love (обичам) или hate (ненавиждам, мразя):
Например:
- I’d love to visit Japan one day.
(С удоволствие бих отишла в Япония един ден.)
- I’d hate to see your money put into something which is not going anywhere.
(Не бих искал парите ти да отидат на нещо, което няма да върши работа.)
Или да поискаш нещо учтиво:
- I’d like to try on this hoodie.
(Бих искал да пробвам този суичер.)
Would you…?
Можем също така приятно да помолим хората за нещо, използвайки would you, нещо от рода на „бихте ли го сторили“.
- Would you be so kind to open the door for me, please?
(Ще бъдеш ли достатъчно любезен да отвориш вратата „за мен“, [to znaczy czy mnie w tym wyręczysz] моля те?)
Или с лека доза нервност:
- Would you please be quiet?
(Бихте ли могли да замълчите?)
Между другото, в този смисъл, може и да използвате и will you или could you.
2. Would you rather…?
Would you rather означава „предпочиташ ли“:
- I’d rather learn English at home.
(Предпочитам да уча английски у дома.)
Въпреки това, ако предпочитаме нещо-от-нещо- ще използваме допълнително than (от):
- I’d rather have tea than coffee.
(Предпочитам да пия чай, отколкото кафе.)
Въпреки това, във въпросите вместо than ще използваме or (или):
- Would you like tea or coffee?
(Бихте ли предпочели чай или кафе?)
Would you prefer TO….?
В общи линии, would prefer означава същото, както would rather.
Въпреки това, има нюанс.
След prefer даваме предлог to, след когото глаголът отива инфинитив (основна форма.)
- Would you prefer to have tea or coffee?
Въпреки че разговорно глаголът може да бъде пропуснат:
- Would you prefer tea or coffee?
Забележете как изглежда при откази:
- I’d rather not go out tonight.
(Предпочитам да не излизам никъде днес.)
сравни:
- I’d prefer to go by train.
(Предпочитам да взема влака.)
- I’d rather goby train.
(Предпочитам да взема влака.)
3. Would you mind…?
Would you mind просто означава „имаш ли нещо против“?
С would you mind обаче, е забавна ситуация, защото на български обикновено питаме „Може ли аз / бих ли могла“, обикновено не използваме дългата фраза „Имате ли нещо против това да направя…“
Какво е смешното?
Да кажем, че седим с приятел и искаме да пушим. На български ще попитаме „Мога ли да пуша?“
И ако колегата ни -също пушач- е съгласен, той ще каже „Да“.
Но как ще изглежда на английски?
Ще попитаме:
- Would you mind if I smoke?
Ако чуем „yes“ в отговор, това означава, че той не иска да пушим до него – може би току-що е положил героични усилия да се откаже от тази фатална зависимост!
За да се съгласим, трябва да кажем „No“!
Do you mind…?
Would you mind е още по-учтива форма на по-простото Do you mind:
- Do you mind if I open the window?
- No, not at all.
И какво – събеседникът ни се съгласи, или не се съгласи на течение в стаята?
Съгласи се, защото нямаше нищо против да се отвори прозореца.
4. Would в повелително наклонение
Много често would ще срещаме в различни видове спекулации, т.е. в така наречените условни наклонения (conditionals).
Would във второ условно наклонение
Ако спекулиираме за настоящето, обикновено ще използваме второ условно наклонение. Тук трябва да се помни, че на английски език would ще се спомене само веднъж.
Например, „Акобях богат,щях да купя всичко“ на английски ще кажем:
- If I was rich, I would buy everything.
Would в трето условно наклонение
Ако, от друга страна, спекулираме за миналото, ще използваме трето условно наклонение, което изглежда така:
- If I had learnt more, I would have passed my matura exam.
(Ако бях учил повече, щях да издържа зрелостния изпит.)
Would в различни спекулации
Много от нашите спекулации не се вписват в разделението в 3 или 4 условни наклонения и те се смесват заедно, особено ако други модални глаголивлязат в игра:
- It would be nice to be rich, but I’m not.
(Би било хубаво да съм богат, но не съм.)
- I slept a lot this morning so I’m not going to bed, because I wouldn’t sleep.
(Спах дълго тази сутрин, за да не си лягам, защото така или иначе няма да заспя.)
- I would do it, but I can’t.
(Бих го направил, но не мога.)
5. Would в непряка реч
Второто „структурно“, много популярно използване на would в граматиката на английски език е да го използвате в непряка реч (reported speech), т.е. в изречения, когато казваме „, че някой е казал нещо“.
Тогава обикновено прилагаме принципа „едно време назад“. В този случай можем да кажем, че would минала форма от will.
Например:
- I will kiss her.
(Ще я целуна. – Оригинално изречение.)
- He said he would kiss her.
(Той каза, че ще я целуне. – Изречение в непряка реч.)
или
- I won’t be late.
(Няма да закъснея.)
- She promised she wouldn’t be late.
(Тя обеща, че няма да закъснее.)
6. wish & would
Would обича да се среща с думата wish (желая, искам) Това ни позволява да изразим недоволство от ситуацията малко по-пасивно-агресивно.
Например:
- I wish my neighbours stopped making so much noise!
(Иска ми се съседите ми да спрат да вдигат толкова шум!)
- I wish he wouldn’t keep interrupting me.
(Би било хубаво, ако спре да ме прекъсва.)
Имайте предвид, че I wish + would използваме за действия, ситуации, които могат да бъдат променени, а не за „замразени“ ситуации.
Например:
- I wish it would stop raining.
(Бих искал да спре да вали. – Така че ефектът от този дъжд да се промени.)
И ако говорим за ситуация, която бихме искали да бъде различна, ще кажем:
- I wish it wasn’t raining.
(Би било хубаво, ако не вали. – Иска ми се тази ситуация да беше по-различна, отколкото е.)
Сравнете също:
- I wish you were here.
(„Липсваш ми и ми се иска да си тук.“)
- I wish you would come here.
(„Е, може би би си направил труда да го направиш и евентуално и да дойдеш тук най-накрая.“)
7. would vs. used to
Would можем да използваме и в нашите сантиментални истории за това, което редовно се е случвало в миналото.
Например:
- We would play outside all day, not just play computer games.
(Играхме навън по цял ден, не играхме само компютърни игри.)
- Whenever they discussed politics, she would get aggressive.
(Веднага щом заговаряха за политиката, тя ставаше агресивна.)
Ето защо може да се каже, че в този случай would означава същото, както used to:
- We used to play outside, and she used to get angry.
(Играехме навън, а тя беше нервна.)
8-ми Щеше да
Ако вече би било минала форма от вили, как можем да кажем, че щяхме да „направим“ нещо в миналото? За да направите това, ние добавяме спомагателния глагол имат.
сравни:
- It would be nice.
- It would have been nice.
Бихме преведили и двете от тези изречения като „Би било хубаво“.
Първото обаче говори за настоящето, докато второто говори за миналото:
- It would be nice if he didn’t behave like an idiot.
(Би било хубаво, ако не се държи като идиот. – Общата истина за него, в настоящето.)
- It would have been nice if he hadn’t smashed my car.
(Щеше да е готино, ако не беше разбил колата ми. – Минало.)
или
- I would do it, if knew you wanted me to.
(Бих го направил – сега, или някак наскоро – ако знаех, че искате.)
- I would have done it, if I’d known you wanted me to.
(Щях да го направя -в далечното минало- ако знаех, че искаш.)
Повече за това в текста за модални глаголи в миналото:
9. Други употреби на would
В допълнение към това си струва да споменем и за няколко други ситуации:
will vs. would
Сравнете тези изречения:
- I’ll write a bit more about „will“.
(Ще напиша нещо повече за „will„. – Това е моят план и ще го реализирам!)
- I’d write a bit more about „would“.
(Бих написал повече за „would“ – Но по обективни причини това не е възможно.)
Изключителна учтивост
Ако искаме да прозвучим изключително учтиво, можем да кажем нещо като:
- I would think we need to speak to the manager.
(Бих си помислил, че трябва да говорим с управителя.)
Добър съвет
Много често ще даваме златния си съвет по този начин:
- I wouldn’t do it, if I were you.
(Не бих направил това, ако бях на твое място.)
- Which car would you buy?
(Коя кола бихте купили?)
Любопитство
Можем също така да помислим малко театрално за причината за определени действия или поведение:
- Why would anyone want to eat something so horrible?
(Защо някой би искал да яде нещо толкова ужасно?)
Пророкуване
Можем да направим и прогнози по този начин. Например, когато някой почука на врата, ще кажем:
- That would be Ola.
(Това вероятно е Оля.)
Практическите упражнения с would
Както виждате, теорията не изглежда много сложна. Проблемът е не само да запомните всичко това, но и да се учите автоматично – и правилно – да го използвате в разгара на разговора.
Ето защо е толкова важно не само да прочетете за граматиката на английския език, но и да я упражнявате на практика!
Въпреки това, практикувайки английския си само на хартия, може да се окаже, че ще можем да напишем страхотен имейл или да прочетем нещо в интернет, но в разговор на живо думите няма да искат да излязат от устата ни,или в най-добрия добрия момент ще направим много грешки.
Ако искаме свободно да говорим английски, трябва да започнем да говорим английски!
Ето защо нашият онлайн курс по английски език Speakingo е на 100% базиран на разговор! Винаги можете да прочетете теорията тук в блога или навсякъде другаде. Най-важното нещо обаче е да започнете да използвате цялото това знание с устата си, на практика!
А изреченията, с които говорите с компютъра си, все едно говорите с учител в курса Speakingo, са толкова хитро измислени, че съдържат цялата граматика, от която се нуждаете. Подобно на дете, вие се учите чрез разговор и след известно време просто естествено чувствате, че така „говорите“ и това е всичко. Нещо повече, изреченията съдържат 2000 от най-популярните английски думи, чието познаване ви позволява да разберете 90% от разговорите на английски език!
И в допълнение, ученето на Speakingo е приятно – гледате красиви снимки, слушате и отговаряте, уморени след работа, не мислите ненужно за граматика, а просто се отпускате с приятен разговор! И знанието само навлиза в главата ти!
Както и да е, най-добре е да се регистрирате с две кликвания по-долу и да видите дали този метод за изучаване на английски ви подхожда!
Регистрирайте се за онлайн курс по английски Speakingo!
Искаш ли да разбереш англичаните? Започни да говориш като тях!
Всичко ли е ясно? Ако не, задайте въпрос в коментара – ще се радвам да му отговоря!
