Какво са английските членове (articles)?
В английския език членовете a, an и the стоят пред съществително или пред прилагателното, което го описва. A и an са форми на неопределителния член, а the е определителният член. В някои случаи съществителното се употребява без член.
В българския определителният член се добавя в края на думата, например „книга“ → „книгата“. В английския the е отделна дума пред съществителното. Формите a, an и the не се променят според граматичния род.
Уф!! В английския няма родови форми!
Може да изглежда, че членовете (articles) са поредният начин, по който англичаните усложняват живота ни. Нищо подобно!
В английския няма разделение по род на предметите (тази чаша, този термос, тази дума). Същите неща обаче често се различават по род в различни езици.
Например „английски език“ е женски род на немски: die Englische Sprache. А! Момиче на немски е… das Mädchen, тоест не „тази“ девойка, а „това“ девойче. Това силно затруднява изучаването на такъв чужд език, защото всичко започва страшно да се обърква! Както казват разочарованите ученици по немски: „без der-die-das и ние щяхме да сме германци“ — а има и още den, dem и des!
В английския няма нищо подобно! Какво облекчение!!

Така че в английския няма родови форми. Разбира се, има лични местоимения (той, тя, те и т.н.), но това е съвсем друга история.
Три форми и употреба без член (articles)
След такова въведение можем да преминем към заглавните английски членове (articles).
Членовете в английския не са много, а именно имаме само четири възможности:
- a,
- an,
- the
- или… нищо.
Кога използваме английските членове a an?
Използваме a или an пред броимо съществително в единствено число, когато говорим за един неконкретизиран предмет. Изборът зависи от следващия звук.
- a dog (куче)
- a cat (котка)
- a house (къща)
От това общо правило има няколко изключения.
Например ако думата започва с гласна (a, e, i, o), ще звучи странно да произнасяме дума, започваща с нея, например „яйце“ (egg), ако трябва да звучи като: aaeegg. Затова, за да не си чупим езика, към голото a добавяме n, откъдето идва нашето an:
- an egg (яйце)
- an ice-cream (сладолед за близане)
- an orange (портокал)
Член с прилагателно
Същото важи, ако между члена (article) и съществителното се промъкне прилагателно (дума, която описва съществителното). Тогава е важна само първата буква след члена.
Може да звучи сложно, но на практика е лесно. Например ако искаме да кажем, че работата е интересна, ще кажем:
a job (работа) → an interesting job (интересна работа)
a cat (котка) → an unusual cat (необичайна котка)

Член a пред думи, започващи с буквата u
Любопитно е, че англичаните не са убедени, че u е гласна, защото в английската азбука се произнася като /ju/.
Затова я наричат „полугласна“ (semi-vowel). Ето защо пред думи, започващи с u, слагаме само a, например:
- a university (университет)
- a ukulele (укулеле, малка китара със струни наобратно)
Правим това и пред двата гласни звука eu, които също се произнасят като „ю“.
- a eucalyptus tree
Изключения от изключенията в английския език
Като продължим по тази логика, стигаме до едно от прочутите „изключения от изключенията“ в английската граматика. В случая с нашата „необичайна котка“ буквата u в представката „un-„ вече не се произнася като „ю“ (както в „juniверсити“), а като „ан“ („анюжъъл“) 🙂
- an unusual cat
Тоест имаме прочутите изключения от изключенията в ученето на английски! 🙂
[Правило: Пред гласни пишем an. Изключение: освен ако това не е буквата u, тогава слагаме само a. Изключение от изключението: освен ако не е дума като unusual, тогава все пак an…]
Член a пред немо h
От друга страна, при думи, които уж започват със съгласна h, но тя е нямa (не се произнася), слагаме an:
- an hour (час – „ен аур“)
- an herb garden (билка, билкова градина – „ен ърб граден“)
- an honour (чест – „ен онър“)

Кога използваме члена the?
Ако чуем за нещо повторно, използваме члена the.
Това е общото правило…
This is a car. The car is fast.
The използваме и ако има само един екземпляр от даден вид, например the Moon, the Sun винаги вървят с the — поне в нашата слънчева система.
Също така, ако в нашия контекст има само едно нещо от даден вид, пак използваме члена the. Ако например сме в стая, там има само един таван, така че ще кажем the ceiling.
Или ако искаме да поговорим с управителя на магазина — и приемаме, че има само един шеф — ще кажем:
- Can I speak to the manager, please?
(Бих искал да поговоря с управителя.)
Значат ли тогава нещо английските членове (articles)?
Психолози провели експеримент. В една и съща ситуация задавали на хората въпроса:
- Have you seen a car light?
(Видя ли някакви светлини на кола.)
На втората група хора:
- Have you seen the car light?
(Видя ли тези светлини на колата.)
Оказало се, че макар ситуацията да се различавала само по члена — и двете групи виждали едно и също, просто самият въпрос бил формулиран различно — групата с a light ги виждала по-рядко от групата с the light.
Именно защото a е общо и ненатрапчиво, а the се отнася до конкретни неща, които вече познаваме, са определени или са изключителни. Така the подсказало на участниците, че са видели нещо.
Затова може би по-точен превод на смисъла на тези изречения би бил:
- Have you seen a car light?
(Видя ли някакви светлини на колата.)
На втората група хора:
- Have you seen the car light?
(Видя ли точно тези светлини на колата.)
Кога можем безнаказано да пропускаме членовете?
По принцип членовете можем да пропускаме в множествено число (научно това се нарича „zero article“):
These are girls. I like cars.
(Това са момичета. Харесвам коли.)
Но ако — точно както при единствено число по-горе — имаме предвид някаква конкретна група хора или предмети, можем да подчертаем това с члена the.
- Let’s talk to the girls who smile at us.
(Има ги много наоколо, но ние отиваме да говорим именно с тези, които ни се усмихват.)
Освен това има още няколко популярни ситуации — изключения — в които пропускаме членовете:
- преди спортове: I play basketball. (Играя баскетбол.)
- преди учебни предмети: I like Maths. (Харесвам математика.)
- преди езици: She speaks Polish. (Тя говори полски.)
- преди градове: I live in Wrocław. (Живея във Вроцлав.)
- преди държави: She comes from Ireland. (Тя е от Ирландия.)
- преди имена: I saw Queen Elisabeth yesterday! (Видях кралица Елизабет вчера!)
- преди хранения: I had breakfast. Let’s go for lunch. (Закусих. Хайде да отидем на обяд!)
- преди космическото пространство: He never flew in space again. (Той никога повече не летя в космоса.)
Кога винаги трябва да използваме члена the?
Както вече споменах, когато нещо е само едно на света – the Sun – винаги трябва да го предхождаме с определителния член the.
Ако нещо е „най“, също е само едно — защото има само един номер едно! Затова винаги ще бъде с the: the most beautiful (най-красивата), the ugliest (най-грозният).
Може да се каже, че местата също са само едни. И макар, както вече видяхме, да пропускаме the пред градове и държави, в повечето други географски съществителни вече трябва да използваме нашето the. Особено ако става дума за нещо мокро:
- преди имена на реки: I live by the Danube.
- преди имена на морета, заливи и океани: The Black Sea. The Gulf of Mexico. The Atlantic Ocean.
- но и пред сухи обекти: The Sahara Desert (пустинята Сахара)
- както и пред гори: The Amazon forest,
- и пред културни обекти: the cinema, the theatre, the radio, the TV.
Друго важно нещо е, че члена винаги използваме пред професии:
- an engineer (инженер)
- a doctor (лекар)
- a teacher (учител)
Тук спокойно можем да използваме the, ако имаме предвид конкретния човек, който упражнява дадената професия:
- Have you seen the teacher?
(Видя ли учителя? — Точно този, който днес има час с нас.)
Същата логика ще използваме, за да опишем какъв човек е някой — тоест отново с член:
- He’s an optimist.
(Той е оптимист.)
- She’s such a bore.
(Тя е такава скучна жена.)
Членове и местоимения
Членовете a, an, the и притежателните прилагателни (мой, твой, неин) „не се обичат“. А понеже вторите са по-силни, те „изяждат“ английските членове (articles).
Затова:
This is a book → This is my book. (Това е книга. → Това е моята книга.)
That’s the problem → That’s her problem. (Това е проблемът. → Това е нейният проблем.)
(Няма да кажем That’s her the problem.)
И това е всичко по тази сложно звучаща тема.
Ако тепърва започвате с английския, това вече е повече от достатъчно информация от първия път. Важно е да упражнявате членовете a, an и the на практика — а такава практика ще намерите в изреченията в курса Speakingo!
Ако обаче сте любопитни или вече знаете малко английски, можете да допълните знанията си за articles с още информация.
Пропускаме членове и пред неброими съществителни
Сложността започва, когато въведем понятието изчисляеми и неброими съществителни. Както подсказва името, изчисляемите съществителни са нещата, които могат да се броят. Например one cat, two cats, three cats (една, две, три котки.)
Неизчисляемите съществителни са неща, които не могат да се броят, например water, beer, happiness (вода, бира, щастие).
В нашия контекст нещата изглеждат така:
всичко по-горе се отнася за изчисляеми съществителни (тоест за повечето случаи).
Преди неброими съществителни не слагаме нищо и толкова.По-точно ги третираме така, сякаш са в множествено число.
Например:
- May you have happiness in your life. (Пожелавам ти да си щастлив през целия си живот.)
- I drank beer all night. (Пих бира цяла нощ.)
Ако обаче чуем I want to have a beer (Искам бира.), това изобщо не е грешка, защото говорещият има предвид a bottle of beer (бутилка бира) или a glass of beer (чаша бира), а както bottles (бутилки), така и glasses (чаши) вече са изчисляеми.
На практика обаче вместо членове тук използваме думата some (малко):
- Give me water. → Give me some water.
- Give me water звучи сякаш искаме цялата вода на света, звучи направо философски. Или сякаш сме собственик на водноелектрическа централа до пресъхнала река.
И внимавайте: съвсем неизвестно защо, като изключение, money е… неизчисляемо!
- Earn some money! (Спечели малко пари!)
Както видяхме при „нормалните“, изчисляеми съществителни в множествено число, ако имаме предвид някакви конкретни неща, можем да го подчертаем с члена the. Същото важи и за неброимите съществителни — по-горе говорихме общо за пари. Ако обаче имаме предвид конкретни пари, можем да го отбележим с члена the:
- He will never give me back the money he owes me…
(Той никога няма да ми върне парите, които ми дължи…)
Вероятно тук ще допускате най-много грешки, защото не винаги знаем дали дадена дума в английския е изчисляема или неизчисляема.

Членът a като „веднъж от време на време“
Когато нещо редовно се случва от време на време, също използваме конструкция с члена a:
- I go to the pub once a month.
(Ходя в кръчмата веднъж месечно.)
- Take these pills twice a day.
(Приемай тези таблетки два пъти на ден.)
- These oranges are $2 a kilo.
(Тези портокали струват два долара за килограм.)
At school или at the school?
Ако имаме предвид училището като институция, ще кажем at school (тоест без член):
- Children need to go to school.
(Децата трябва да ходят на училище.)
Ако обаче имаме предвид конкретно училище, можем да кажем с the:
- I will go to the school to talk to her teacher.
(Ще отида до това конкретно училище (например на дъщеря ми), за да говоря с учителката ѝ.)
Същото важи и за институции като hospital (болница), university (университет), church (църква) или prison (затвор).
И последното нещо:
Каква е разликата между a walk и to walk?
В английския често не можем да различим глагол от съществително или прилагателно — сами по себе си те могат да изглеждат напълно еднакво.
Затова в речника пред съществителните за яснота поставяме член (a, an, the).
Например, ако искаме да различим глагола to walk = да се разхождам, от съществителното a walk = разходка.
А пред глаголите (думи, които описват действие) изписваме инфинитива с частицата to.
Например:
- to be (да бъда), to run (да тичам), to learn (да уча).
Но
- a run / the run (тичане)
По подобен начин без член самата дума French означава френски (прилагателно), а с члена the French вече са французите (съществително).

Дилеми с членовете a an the
Дяволът, както обикновено, е в детайлите. На практика, ако дадете текст или съчинение на англичанин за поправка, всеки ще поправи членовете a, an и the по различен начин.
В английския има много повече свобода и далеч по-малко нормативност. Разбира се, има общите правила, описани по-горе, но със сигурност това не е нещо, което трябва да ни потиска и да ни държи будни нощем!

Упражнения с членовете a an the
Най-важното е да изградите навик да говорите, като най-добре е да повтаряте правилните изречения в онлайн курса по английски Speakingo 🙂
Там усвоявате цялата необходима граматика и лексика като дете. Просто говорите с компютъра в правилни изречения, а той ви хвали или, ако е нужно, ви поправя.
Така с времето преставате да се чудите кой член (article) a, an или the (а може би нищо?) да използвате — просто говорите правилно и това е!
Всъщност най-добре просто изпробвайте онлайн курса по английски Speakingo! Получавате 7 дни забавление напълно безплатно и без никакви ангажименти! Също така и безплатен входен тест, достъп до онлайн диктовка и списък с 2000-те най-важни английски думи в PDF.
Искате да разбирате англичаните? Започнете да говорите като тях!
Запишете се на онлайн курса по английски Speakingo!
Ако нещо все още не е ясно относно английските членове (articles) a, an и the (или нищо), не се притеснявайте да зададете въпрос в коментарите — с удоволствие ще отговоря!
