Трудни времена за свободомислещите в английските и американските университети
Макар че дори в прочутата със свободата на словото Великобритания човек е можел да си позволи много, подстрекаването към насилие дори в Hyde Park винаги е можело да създаде проблеми на оратора. Но има разлика между подстрекаване към насилие и омраза и здрава критика или изразяване на различни мнения — разлика, която сякаш се размива особено силно в американските и английските университети.
Проучване на организацията, която следи свободата на словото, Spiked, показа, че две трети от студентските научни клубове и една четвърт от университетските власти са цензурирали или не са позволили на лектори да изразяват неудобни възгледи в техния университет. Например студентският клуб в Oxford забрани списанието No offence (без обида), посветено именно на свободата на словото. Университетът East Anglia забрани раздаването на sombrero в ресторанта, защото това можело да обиди мексиканците. Може да очаквате забрана, ако подкрепяте Израел, а не палестинците, четете „неправилните“ вестници или категорично не подкрепяте аборта. Само в три английски университета е забранено онова, което наистина е незаконно.
Проблемът, за който се говори и в България, но ни е трудно да разберем мащаба му на Запад, е т.нар. „политическа коректност“. Това е съвременен вид орвелов новговор, който не позволява да се говори за факти от страх да не бъдат засегнати нечии чувства. „Английската учтивост“, благородна по замисъл, днес придобива карикатурни форми на „голо царе“ от прочутата приказка на Андерсен.

Английска мода от американските университети
Ситуацията изглежда още по-тежка в американските университети, където очевидно не се търпи нищо освен политическа ортодоксалност. University of California в Berkeley, който през 1964 г. стана известен с борбата за свободата на словото и премахването на забраната за изразяване на политически мнения във висшите училища, напоследък отново получи световна известност — този път обаче заради безредици, целящи да ограничат тази свобода на словото (което между другото им се удаде).
Най-смешното е, че маскирани крайно леви студенти чупеха прозорци в знак на протест срещу „расисткия, хомофобски фашист“ Milo Yiannopoulos, който… сам е гей и има чернокож приятел. Ако чуете неговите изявления в YouTube, наистина той критикува исляма, левицата и войнстващите феминистки остро, но аргументирано и с блестящо чувство за хумор. Трудно е обаче в неговите остри реплики да се намери нещо, което дори бегло да напомня подбуждане към омраза или насилие — насилие, което по време на безредиците „в името на правдата“ извършиха именно неговите политически коректни цензори.

В много университети там действат т.нар. „безопасни места“, където чувствителни студенти от поколението „snowflakes“ (снежинки) могат да се скрият, ако ги нарани фактът, че някой мисли различно от тях. А ако някой засегне чувствата на снежинките, те започват да палят коли.
Най-новата мода от Канада е натискът вместо политически некоректните лични местоимения he, she, it да се използват неутралните по пол „xe“ или „ze“, за да не бъдат обидени чувствата на хората, които не са решили този въпрос.
Пострада и проф. Nicholas Christakis — американски студенти го обкръжиха и го освиркаха, защото… съпругата му казала, че забраната да се маскираш за Halloween е някакво безумие. „Университетите някога бяха безопасно място не само за съзряване, но и за придобиване на регресивни или трансгресивни преживявания“, оплаква се съпругата на професора. „Днес все повече се превръщат в място на цензура и забрани“.
Ситуацията е толкова сериозна, че започнаха да се появяват специални организации, защитаващи свободата на словото в университетите. Една от тях е Фондацията за индивидуални права в образованието FIRE. Във видеорепортажа по-долу те изследват ситуацията в Tufts University (на английски за напреднали ученици):
Екзотичен романс
Една от по-странните черти на съвременната политическа сцена на Запад е романсът на левицата с религия, доминирана от консерватори, при които о. Rydzyk е най-либералният хипи в света. Най-голямото прегрешение в английски или американски университет днес е обвинението в т.нар. ислямофобия. Критиката към християните и евреите е ОК, от мормоните може да се подиграваш колкото си искаш, но ръцете далеч от Корана. Това води до трагикомични парадокси, които ясно показва разговорът на две жени. Познайте коя от тях е срещнала неприятности от страна на академичните среди.
Ayaan Hirshi Ali е родена сомалийка, която се бори за правата на жените, подлагани на генитално осакатяване, както в Африка, така и сред имигранти от страни, където се практикува този варварски обичай. Тя бяга от уреден брак в Нидерландия, където е избрана за депутат. Напуска исляма и заедно с режисьора Theo Van Gogh снима филм, призоваващ към реформи в рамките на тази религия. Малко след това роднина на великия художник е убит от ислямист, който освен нож оставя на тялото му бележка, че тя ще е следващата.

От друга страна имаме Linda Sarsour, мюсюлманка с хиджаб, която защитава шериата (мюсюлманското право, според което например изнасилена жена, ако не намери мъжки свидетели на случилото се, бива убита с камъни за прелюбодеяние). Тя обаче е една от организаторките на феминистките протести Women Against Trump.
След разразилия се около нея шум тя наскоро изтри публикациите си в Twitter, в които пишеше как искала да отреже клитора на Hirsi Ali. Бившата мюсюлманка ѝ отговори само: „Няма втора такава система, която да унижава и обезчовечава жените така, както правото на шариата. Linda Sarsour защитава това право“.
През 2014 г. обаче именно на Hirsi Ali беше блокирано присъждането на докторат honoris causa в университета Brandeis.
Това ясно показва, че в английските и американските университети се опитват да приравнят критиката към исляма с критиката към жените или малцинствата. Не много феминистки застанаха в защита на Hirsi Ali, като според тях „говоренето за неравенството между половете в мюсюлманските общности само ще засили расизма вместо да отслаби сексизма“.
Като се има предвид откъснатостта от реалността на английските и американските университети и политици, не е чудно нито Brexit, нито победата на Trump.

Откъде идва толкова нетърпимост?
Защо толкова много английски и американски студенти искат да забраняват, вместо да обсъждат различните гледни точки?
Според Matt Ridley при „горещи теми“ обикновено се опираме на мненията на приятелите си и на хората, на които имаме доверие. Рядко проверяваме информацията при източника. Затова до нас достига само изкривена карикатура на действителността — плашило, което лесно може да бъде намразено и подпалено.
Особено в ерата на интернет и социалните мрежи все повече се затваряме в пашкули от хора с подобни възгледи. Американските и английските университети успешно са се отървали от преподаватели с други, различни от левите, възгледи, а Facebook и Twitter ги хранят — често измислени от нищото — мемета.
Не е чудно, че в Англия или Америка думата „десница“ (или „conservative“ — консерватор, както ги наричат там) звучи крайно подозрително и веднага се свързва с расизъм и сексизъм. Идеята, че някой може например да подкрепя свободния пазар с искрена вяра, че той е добър за всички, насърчава международното сътрудничество и положителните обществени промени в страната, често е напълно немислима за днешния студент в Англия или САЩ.

Защо ни е свобода на словото?
Още John Stuart Mill е писал какво губят нашите „snowflakes“, ако продължат да цензурират и да хвърлят камъни вместо да разговарят: заглушаването на свободата на словото обеднява човечеството — както настоящите, така и бъдещите поколения. Парадоксално, най-много губят онези, които не са съгласни с дадено мнение, повече дори от хората, които го изразяват.
Ако дадено становище е правилно, неговите противници губят единствения си шанс да научат нещо.
Ако е погрешно, те също губят — този път почти също толкова голямата полза от възможността да изкристализират собствените си възгледи в спор с различно мнение.
Текстът е вдъхновен от статията „Students can’t be allowed to curb free speech“ на Matt Ridley, The Times, 13.02.2017
Снимка: Karel Nepraš, скулптура „Velký dialog“, 1966
За да можеш напълно да се възползваш от свободата си на словото, първо трябва да се научиш да говориш английски!
Запиши се за онлайн курса по английски език Speakingo!
Първата пробна седмица е безплатна!
Съгласен или не? Напиши мнението или опита си в коментарите!
Това е текст в раздел Hyde Park, където говорим за всичко и за нищо!