Дали качеството на живота ни се определя от това кои сме, тоест какво знаем, какво сме направили или преживели? Или по-скоро това е нашият материален статус, колко имаме в банковата сметка или какво сме паркирали под (колкото се може по-) голямата къща?
Това са много добри въпроси, но изобщо не за тях ще говорим в този текст по английска граматика!
Да бъдеш (на английски to be) или да имаш (на английски have got) в сегашно време present simple
От тази публикация ще научите:
- Как се спряга to be (да бъда) в английското сегашно време present simple.
- Как се спряга to have (got), тоест „да имам“, в сегашно време present simple.
- Английските have got & to be в продължителните времена (continuous)
- Английските have got & to be в миналото (past tenses)
- Английските have got & to be в бъдещите времена (future tenses)
- Английските have got & to be във времената от тип perfect
- Как най-добре да упражнявате спрежението на to be & to have got?
Но нека започнем с кратко повторение.
Как изглежда просто изречение в present simple?
Например така:
- I like you. (Аз те харесвам.)
- We like cars. (Ние харесваме коли.)
но
- He likes her. (Той я харесва.)
- She likes dancing (Тя обича да танцува.)
Това означава, че в present simple използваме глагола в основна форма (like), с изключение на трето лице единствено число (той, тя, то), когато добавяме към глагола наставката -s (she likes).
Вижте също: Кога have, кога has и какво е present simple -s? (очаквайте скоро)
Но какво става, ако искаме да кажем в present simple:
- Тя е щастлива?
Да бъда е на английски to be.
Следователно би трябвало да кажем
She bes happy.
За съжаление не е толкова лесно!
Глаголът да бъда (to be) – както и да имам (to have, за което след малко) – има свои собствени правила! И точно за това е тази статия!
1. Да бъдеш (английски to be) в present simple
В английския to be се спряга по лица почти като в българския – за всяко лице е различно (тоест I am, you are…!)
Парадоксално, спрегнатите думи по нищо не приличат на основната форма to be, но това е така и в българския: „съм“ няма нищо общо например с „си“.
Не е достатъчно просто да добавим завършека -s!
Как изглежда това на практика?
Спрежение на глагола да бъда (to be) в present simple
Положителни изречения, въпроси и отрицания с to be (да бъда) в present simple ще изглеждат например така:
- (аз съм) I am happy. → Am I happy? → I am not happy.
- (ти си) You are happy. → Are you happy? → You are not happy.
- (тя е) She is happy. → Is she happy? → She is not happy.
- (той е) He is happy. → Is he happy? → He is not happy.
- (то е) It is happy. → Is it happy? → It is not happy.
- (ние сме) We are happy. → Are we happy? → We are not happy.
- (вие сте) You are happy. → Are you happy? → You are not happy.
- (те са) They are happy. → Are they happy? → They are not happy.
На какво си струва да обърнем внимание тук?
- Нашето АЗ е толкова специално, че заслужава отделна форма: I am
- Тя, той, то изглеждат еднакво: she, he, it is
- В множествено число е are
- Понеже в английския „ти“ и „вие“ са една и съща дума: you. И в двата случая е едно и също you are.
- Във въпросите просто разместваме думите (т.нар. инверсия): You are… – Are you…?
- При отрицанията във всички лица просто добавяме not.
Съкратени отрицания с to be (да бъда)
В разговорната реч вместо формалния пълен вариант с not ще чуете:
- she is not = she isn’t
- you are not = you aren’t
А за „аз“ изглежда малко по-различно:
- I am not = I’m not
Как да питаме неправилно?
Тъй като в английския няма дума като нашето „ли“, ако искаме да зададем правилен въпрос, използваме инверсия:
- He is sad. (Той е тъжен.)
- Is he sad? (Той тъжен ли е?)
Не се учудвайте обаче, ако на практика чуете във филм или видите в мем просто:
He sad?
Много често хората просто променят интонацията на гласа и тадам! От утвърдително изречение се получава въпрос!
You are happy?
Или както Joker от Batman някой ще попита:
Why so serious?
(„Защо си толкова сериозен, Batman?“ Макар че правилно би било: Why are you so serious?)
2. Спрежение на глагола да имам (английски have got) в present simple
Ако обаче вместо философското съществуване предпочитаме материалното притежание, нещата стават по-сложни.
Теоретично при образуване на въпроси също използваме инверсия, само че не винаги излиза нещо умно от това…
Всъщност вижте сами по-долу.
Може ли have да означава „имам“ без got?
Ако следваме общия модел, ще получим нещо такова:
- (Имам кола. → Имам ли кола? → Нямам кола.) I have a car. →
Have I a car? → I have not a car. - (имаш) You have a car. →
Have you a car? → You have not a car. - (имаме) We have a car. →
Have we a car ? → We have not a car. - (имате) You have a car. →
Have you a car? → You have not a car. - (имат) They have a car. →
Have they a car? → They have not a car.
He, she, it вместо have имат has, но освен това нищо друго не се променя:
-
- (тя има) She has a car. →
Has she a car? → She has not a car.
- (тя има) She has a car. →
(той има) He has a car. → Has he a car? → He has not a car.
- (то има) It has a car. →
Has it a car? → It has not a car.
Макар че горните въпроси и отрицания (втората и третата колона по-горе) са напълно правилни и ги учи например остарял учебник по метода на Калан (чийто автор в завещанието си е забранил да се правят каквито и да било промени по метода му, а езикът междувременно непрекъснато еволюира), днес вече никой не говори така, освен на шега или в много официален писмен текст.
Затова зачеркнах тези архаични варианти. Как всъщност се говори?
Have или have got?
В случаите на утвърдителни изречения с английския глагол „да имам“ (to have) имаме два избора: с нищо незначещото got или без него.
„Have“ и „Have got“ обаче означават абсолютно едно и също.
Например:
- I have a book. (Имам книга.)
- I have got a book. (Имам книга.)
Но звучи много по-добре, ако използваме got в отрицанията и въпросите.
Ако към have добавим got, ще получим:
- (имам) I have (got) a car. → Have I got a car? → I have not got a car.
- (имаш) You have (got) a car. → Have you got a car? → You have not got a car.
- (имаме) We have (got) a car. → Have we got a car ? → We have not got a car.
- (имате) You have (got) a car. → Have you got a car? → You have not got a car.
- (имат) They have (got) a car. → Have they got a car? → They have not got a car.
He, she, it вместо have имат has, но и тук освен това нищо не се променя:
- (тя има) She has (got) a car. → Has she got a car? → She has not got a car.
- (той има) He has (got) a car. → Has he got a car? → He has not got a car.
- (то има) It has (got) a car. → Has it got a car? → It has not got a car.
В разговорната реч обикновено използваме съкратения вариант have got = ‘ve got:
Особено пълната форма на отрицанието звучи толкова официално, че направо дращи в ушите!
Затова обикновено ще кажем:
- I’ve got a car. I haven’t got a car.
- She’s got a car. She hasn’t got a car.
- We’ve got a car. They haven’t got a car. и т.н.
Вместо официалното:
- I have not go a car.
Само във въпросите не съкращаваме нищо:
- Has he got a car?
Освен ако не задаваме т.нар. отрицателен въпрос (negative question):
- Hasn’t he got a car? (Нали той няма кола?)
Но това вече е съвсем друга история.
Отрицанията в present simple могат да приемат и следната форма:
Got може да се появи и в отрицания с no, също без да променя нищо по смисъл на изречението. Затова поставям got в скоби – може да се използва, но не е задължително. Защо да го използваме? За да звучи изречението по-добре, например ако ни трябва допълнителна сричка в песен или стих…
- I have (got) no car.
- You have (got) no car.
- He has (got) no car.
- She has (got) no car.
- It has (got) no car.
И в множествено число:
- We have (got) no car.
- You have (got) no car.
- They have (got) no car.
Обърнете внимание, че в тези изречения no означава по-скоро „никакъв“, отколкото „не“. А защо е така и защо там не слагаме not, ще научите от публикацията:
Do you have или have you got?
Въпросите и отрицанията в сегашно просто време present simple могат да се образуват и с помощта на нашия стар добър спомагателен глагол do, който така или иначе използваме във всички други случаи, освен to be и have (например Do you know her? I don’t like it и т.н.).
Тогава ще бъде така:
- I have a car. Do I have a car? ↔ I don’t have a car.
- You have a car. Do you have a car? ↔ You don’t have a car.
- She has a car. Does she have a car? ↔ She doesn’t have a car.
- He has a car. Does he have a car? ↔ He doesn’t have a car.
- It has a car. Does it have a car? ↔ It doesn’t have a car.
И в множествено число:
- We have a car. Do we have a car? ↔ We don’t have a car.
- You have a car. Do you have a car? ↔ You don’t have a car.
- They have a car. Do they have a car? ↔ They don’t have a car.
Като цяло няма разлика между:
- Do you have a car? = Have you got a car?
- Does she have a car? = Has she got a car?
или
- He doesn’t have a car. = He hasn’t got a car.
- I don’t have a car. = I haven’t got a car.
и т.н.
Do за ударение
Do можем да произнесем и в утвърдителни изречения, където обикновено се изпуска. Освен това подчертава важността на казаното (т.нар. емфаза):
- I do have a car = Аз наистина имам кола.
3. Английските have got & to be в продължителните времена (continuous)
А как английските have got и to be ще се държат в продължителните времена (continuous), в които акцентът пада върху „протичането“ и действието, а към глагола добавяме наставката -ing?
Английското have got в present continuous
В present continuous глаголът to have например ще се среща в контекста на хранене.
Например:
- I’m having a hamburger.
Това изречение означава: „В момента ям хамбургер.“ Тук няма да използваме got.
Извън храненето ще използваме тази конструкция в изречения като:
- I’m having a break. (В почивка съм.),
- I’m having a difficult time. (В момента преминавам през труден период.).
Английското to be в present continuous
Това е много елегантна и рядко срещана конструкция.
Например:
- I’m being told off. (В момента ме нахокват.)
- She’s being really annoying. (В този момент тя наистина е досадна.)
Макар че теоретично е възможно, английското to be много рядко се среща в продължителна форма. По-скоро малко хора биха казали:
- I’m being malicious. (В момента поведението ми носи белезите на злоба.).
а просто ще кажем в present simple
- I’m malicious (По природа съм злобен човек.).
А как ще изглежда спрежението на глагола to have (да имам) & to be (да бъда) в други граматически времена?
4. Английските have got и to be в миналото
Спрежение на английското to be в минало време past simple:
- (Бях тъжен. Не бях тъжен. Бях ли тъжен?) I was sad. → I wasn’t sad. → Was I sad?
- (Ти беше) You were sad. → You weren’t sad. → Were you sad?
- (Тя беше) She was sad. → She wasn’t sad. → Was she sad?
- (Той беше) He was sad. → He wasn’t sad. → Was he sad?
- (То беше) It was sad. → It wasn’t sad. → Was it sad?
И в множествено число:
- (Бяхме) We were sad. → We weren’t sad. → Were we sad?
- (Бяхте) You were sad. → You weren’t sad. → Were you sad?
- (Те бяха) They were sad. → They weren’t sad. → Were they sad?
Тоест I, she, he, it was, а всичко останало е were.
В past continuous to be ще изглежда например така:
- She was being dishonest. (Тя тогава беше неискрена.)
- We were being very enthusiastic. (Държахме се по много ентусиазиран начин.)
Това също не е вид граматични конструкции, които често ще чуете на улицата.
Английското have & have got в минало просто време simple past
Миналата форма на неправилния глагол to have е had. Същото за всички лица.
- I had a car. She had a car. We all had a car!
(Аз имах кола. Тя имаше кола. Ние всички имахме кола!)
Или:
- We didn’t have a car. He didn’t have a car. Nobody had a car!
(Ние нямахме кола. Той нямаше кола. Никой нямаше кола!)
Или:
- Did you have a car? Did she have a car? Who had a car?
(Ти ли имаше кола? Тя ли имаше кола? Кой имаше кола?)
А какво става с have got в past simple (тоест had got)?
Теоретично може да се използва. Просто заменяме have got с had got във всички лица.
Например:
- I have got no money. → I had got no money.
…но това не е нещо, което наистина бихме чули на улицата или дори в писмен текст; звучи по-скоро странно, затова не го препоръчвам.
Някои езиковеди смятат, че това дори е грешна форма и че може да се използва само в смисъл на „получих“ (като трета форма от get в past perfect: get-got-got) например I had got a car (Получих кола), докато I had got a car (в смисъл имах кола) считат за грешка. Не бих си губил особено времето с това.
Затова просто не препоръчвам да използвате got в simple past.
To have в past continuous
В минало продължително време past continuous можем да кажем например:
- I was having a breakfast. (Закусвах.)
- She was having lots of fun. (Тя много се забавляваше.)
- We were having an interesting conversation. (Водехме интересен разговор.)
И тук не използваме got.
5. Английските have got и английското to be в бъдещето
Английското to be в бъдеще време future simple
Това вероятно е най-простият възможен вариант – просто will + be във всяко лице:
- (Ще бъда щастлив. Няма да бъда щастлив. Ще бъда ли щастлив?) I will be happy. → I won’t be happy. → Will I be happy?
- (Ще бъдеш) You will be happy. → You won’t be happy. → Will you be happy?
- (Тя/той/то ще бъде) She/he/it will be happy. → She/he/it won’t be happy. → Will she/he/it be happy?
- (Ние/вие/те ще бъдем) We/you/they will be happy. → We/you/they won’t be happy. → Will we/you/they be happy?
Английското have got в бъдещето
Английското have got в бъдеще време изглежда подобно на английското have got в миналото – теоретично може… но по-скоро няма да използваме got, а просто самото have…
Пак, освен ако не става дума не за това, че нещо притежаваме, а че нещо сме получили: I will have got a present (тоест get във future perfect, а не в обикновено future simple). В американския и канадския английски тогава обаче по-скоро бихме казали I have gotten a car.
6. Английските have got и английското to be в перфектните времена
Английското to be в перфектните времена
Накрая да усложним нещата докрай! В обикновения перфект (present perfect simple) просто използваме третата форма (be→was/were→been) както при всяка друга дума, тоест I have been happy. Няма никаква философия.
В present perfect continuous обаче, тъй като самата конструкция съдържа думата to be като спомагателен глагол (have been). Конструкцията I have been being happy звучи твърде абсурдно, за да я използваме.
Английското have got в present perfect
Тук определено ще използваме само had без got, например I have had a cake (добре), а със сигурност не I have had got a cake (грешно).
Конструкцията с got в present perfect continuous е дори трудно да си я представим, толкова неестествено звучи (I have been having got a lunch for two hours – ужасно нещо!). Също така в past perfect ще кажем I had had a meeting (добре), а не I had had got a meeting (грешно).
7. Как най-добре да упражнявате спрежението на to be & to have got?
Вече ви дойде до гуша от цялата тази граматика?
Напълно ви разбирам!
Още повече, че ако искате наистина правилно да използвате have got & to be, трябва да се научите да ги прилагате на практика!
Затова най-добре се запишете на курс по английски език, базиран на разговор – тогава като дете подсъзнателно ще усвоите цялата тази граматика и ще говорите свободно и правилно английски, без изобщо да мислите за всичко това!
Така ще изградите навик да говорите правилно. Вместо да се чудите коя е правилната форма, просто ще кажете това, което искате да кажете!
Разбира се, тук препоръчвам онлайн курса по английски Speakingo. Гледате красива снимка, отговаряте на въпросите на носител на езика, а компютърът или телефонът ви хвали или ви поправя.
Това е не само ефективен, но и лесен и приятен метод за изучаване на английски!
Между другото, най-добре се регистрирайте с два кликвания по-долу, за да изпробвате безплатно за една седмица дали този начин на учене на английски ви допада!
Запишете се на онлайн курса по английски Speakingo!
Искате да разбирате англичаните? Започнете да говорите като тях!
Уф, май вече знаете цялото английско have got и to be? Така че остава само въпросът „да бъдеш или да имаш?“ 🙂
Ако нещо още не е ясно, питайте смело в коментарите!
